четвъртък, 16 август 2012 г.

William Shakespeare

Shakespeare was born and raised in Stratford-upon-Avon. At the age of 18, he married Anne Hathaway, with whom he had three children: Susanna, and twins Hamnet and Judith. Between 1585 and 1592, he began a successful career in London as an actor, writer, and part owner of a playing company called the Lord Chamberlain's Men, later known as the King's Men. He appears to have retired to Stratford around 1613 at age 49, where he died three years later. Few records of Shakespeare's private life survive, and there has been considerable speculation about such matters as his physical appearance, sexuality, religious beliefs, and whether the works attributed to him were written by others.

A Madrigal

Crabbed Age and Youth
Cannot live together:
Youth is full of pleasance,
Age is full of care;
Youth like summer morn,
Age like winter weather;
Youth like summer brave,
Age like winter bare:
Youth is full of sports,
Age's breath is short,
Youth is nimble, Age is lame:
Youth is hot and bold,
Age is weak and cold,
Youth is wild, and Age is tame:-
Age, I do abhor thee;
Youth, I do adore thee;
O! my Love, my Love is young!
Age, I do defy thee-
O sweet shepherd, hie thee,
For methinks thou stay'st too long.
William Shakespeare

 

 











 

 from Venus and Adonis

But, lo! from forth a copse that neighbours by,
A breeding jennet, lusty, young, and proud,
Adonis' trampling courser doth espy,
And forth she rushes, snorts and neighs aloud;
The strong-neck'd steed, being tied unto a tree,
Breaketh his rein, and to her straight goes he.

Imperiously he leaps, he neighs, he bounds,
And now his woven girths he breaks asunder;
The bearing earth with his hard hoof he wounds,
Whose hollow womb resounds like heaven's thunder;
The iron bit he crushes 'tween his teeth
Controlling what he was controlled with.

His ears up-prick'd; his braided hanging mane
Upon his compass'd crest now stand on end;
His nostrils drink the air, and forth again,
As from a furnace, vapours doth he send:
His eye, which scornfully glisters like fire,
Shows his hot courage and his high desire.

Sometime her trots, as if he told the steps,
With gentle majesty and modest pride;
Anon he rears upright, curvets and leaps,
As who should say, 'Lo! thus my strength is tried;
And this I do to captivate the eye
Of the fair breeder that is standing by.'

What recketh he his rider's angry stir,
His flattering 'Holla,' or his 'Stand, I say?'
What cares he now for curb of pricking spur?
For rich caparisons or trapping gay?
He sees his love, and nothing else he sees,
Nor nothing else with his proud sight agrees...

William Shakespeare

   

вторник, 14 август 2012 г.

Sunrises and Sunsets

‘Carnal Apple, Woman Filled, Burning Moon,’

Carnal apple, Woman filled, burning moon,
dark smell of seaweed, crush of mud and light,
what secret knowledge is clasped between your pillars?
What primal night does Man touch with his senses?Ay, Love is a journey through waters and stars, through suffocating air, sharp tempests of grain: Love is a war of lightning,
and two bodies ruined by a single sweetness.
Kiss by kiss I cover your tiny infinity,
your margins, your rivers, your diminutive villages,
and a genital fire, transformed by delight,
slips through the narrow channels of blood
to precipitate a nocturnal carnation,
to be, and be nothing but light in the dark.
Pablo Neruda

петък, 10 август 2012 г.

Бѣлоградчикъ

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти,пещери и интересна фауна. Най-известната пещера - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.
Around 230 million years (at the end of the Paleozoic era) in this region are deposited sandy-marly rocks. Later they were flooded by sea, the bottom of which is deposited by the rivers drag sand, gravel and clay. Over time, these materials were connected by silicon or sand-clay solder. This received conglomerates and sandstones known as colorful sandstone (bundzandshtayn). Because staining with iron oxide, they acquired a reddish tinge. During the Jurassic period sandstone is deposited on the gray and creamy white limestone. They build their foreheads current Belogradchik garland and Vedernik. In the folding of this Balkan area becomes dry land. In the highest part appeared cracks which began demolition of the water, wind and temperature fluctuations. This activity reached the sand. Due to their different hardness they crumble unevenly. So for millions of years created the strange forms of rocks. In the sandstone and limestone were formed over 100 caves, rich in beautiful formations, ravines, caves and interesting fauna. The most famous cave - Magura (length over 2500 meters) is electrified - lighting, safety equipment. Together with the surrounding area was declared a landmark.

Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали.
Белоградчишки исторически музей - разполага с фонд от над 6000 експоната. Природонаучен музей с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500, представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България. Историческият музей в град Белоградчик е основан през 1970 г. и се помещава в "Пановата къща" - образец на западно българската възрожденска архитектура. Този паметник на културата е построен през 1810 г. и е запазил възрожденския си лик и до днес. Експозицията в музея е посветена на Османския период и Възраждането и отразява развитието на занаяти като златарство, дърворезбарство, абаджийство, терзийство, мутафчийство, грънчарство, медникарство. Основният фонд включва над 6000 експоната. Голяма част от експозицията акцентира върху въстанието срещу турския поробител от 1850 г. с център град Белоградчик – едно от най-масовите въстания в българските земи. Маркирани са и събитията, свързани с освобождението на Белоградчик от робството и тези със сръбско-българската война от 1885 г. Музеят разполага с богата колекция на монети и икони. Показан е домашния бит, народни носии и предмети на бита. Женските накити - обеци, невестенски венци, пръстени и наушници са богато украсени с цветни стъкълца, седеф и висулки. В дворът на музея са експонирани антични надгробни паметници.

Belogradchik Historical Museum - has a collection of over 6,000 exhibits. Natural History Museum with exhibition of 520 artifacts and fund more than 2500 presents the most attractive part of the rich biodiversity of the whole northwestern Bulgaria. Historical Museum in the town of Belogradchik was founded in 1970 and is housed in "Panov's house" - a model of western Bulgarian Revival architecture. This monument was built in 1810 and has preserved its Renaissance face today. The exhibition in the museum is dedicated to the Ottoman period and the Renaissance and reflects the development of crafts such as gold, wood carving, homespun tailoring, tailoring, mutafchiistvo, pottery, copper. The main fund includes over 6,000 exhibits. Much of the exhibition focuses on the uprising against the Turkish Empire from 1850 to the center town of Belogradchik - one of the most popular uprisings in the Bulgarian lands. Tagged events are associated with liberation from the bondage of Belogradchik and those with Serbian-Bulgarian War of 1885 museum has a rich collection of coins and icons. Displayed is the home customs, costumes and artefacts. Women's jewelry - earrings, nevestenski gums, ear rings and are richly decorated with colored glass slivers, and pearl pendants. In the courtyard are exposed ancient tombstones.

The settlement was established at the time of the Romans, who built a fortress at the same place where they are today and the remains of the Belogradchik fortress. The first Turkish documents from the beginning of slavery called Belgrade, since most of the houses in this period were built of wattle, mud and lime, which emphasize whiteness of the town against the red rocks.
Belogradchik fortress.Fortress "Kale" is one of the best preserved in the country. Using the natural inaccessibility of the rocks in I-III century Romans used this fort to guard the strategic roads that cross the area. In late antiquity it is part of the defensive system of the Roman, then Byzantine empire, built on the northern slopes of Stara Planina. The fortress was finished by the Bulgarians. And increasing importance after the separation of the Vidin Kingdom, including the territories of modern northwestern Bulgaria, parts of Eastern and Southeastern Romania Serbia. One of the last strongholds (then called Belgrade), conquered by the Turks at the end of XIV century. They placed a garrison here, playing an important role in the western region of the state in suppressing the uprising of the Bulgarian population.In the period 1805-1837 years expanded and reconstructed for a firearm under the direction of French and Italian engineers. Plaques in connection with the construction are of Turkish and Bulgarian - the only event in the history of the works of Turkish fortresses. It consists of 3 yard (each capable of self-defense) with a total area of ​​10,211 square meters and a separate fortification. There are two main gates - Vidin and Nis pepper pepper. Of the wall (height 10 m) are constructed embrasures for guns. For tools built three bastions of 15-16 guns. In wartime the number of defenders of the castle and surrounding hills up to 3,000 people. Belogradchik Fortress was declared a cultural monument in 1985 with national significance, adjusted for mass visits.From the highest part of the fortress known as First floor has a spectacular panorama south eyes caress the folded ridge of the Balkan Mountains from Kom Vrashka to the west was drawn from copper peaked mountains of the Carpathians and in the low to rest in fiction of rocks. Part of a hundred tourist site of the Bulgarian Tourist Union: Belogradchik Rocks and Fortress.

Белоградчишка крепост.
Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.
В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата,през 1985 г. с национална значение,пригодена за масови посещения.
От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама.На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука , на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите , а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз:

четвъртък, 9 август 2012 г.

Flowers

Това е новата ми орхидея, взех я защото е прекрасна, но в последствие ще разберем дали ще успея да се справя с отглеждането и!!!

À mon jardinier

Laborieux valet du plus commode maître
Qui pour te rendre heureux ici-bas pouvait naître,
Antoine, gouverneur de mon jardin d'Auteuil,
Qui diriges chez moi l'if et le chèvrefeuil,
Et sur mes espaliers, industrieux génie,
Sais si bien exercer l'art de La Quintinie ;
Ô ! que de mon esprit triste et mal ordonné,
Ainsi que de ce champ par toi si bien orné.
Ne puis-je faire ôter les ronces, les épines,
Et des défauts sans nombre arracher les racines !

Mais parle : raisonnons. Quand, du matin au soir,
Chez moi poussant la bêche, ou portant l'arrosoir,
Tu fais d'un sable aride une terre fertile,
Et rends tout mon jardin à tes lois si docile ;
Que dis-tu de m'y voir rêveur, capricieux,
Tantôt baissant le front, tantôt levant les yeux,
De paroles dans l'air par élans envolées,
Effrayer les oiseaux perchés dans mes allées ?
Ne soupçonnes-tu point qu'agité du démon,
Ainsi que ce cousin des quatre fils Aimon,
Dont tu lis quelquefois la merveilleuse histoire,
Je rumine en marchant quelque endroit du grimoire ?
Mais non : tu te souviens qu'au village on t'a dit
Que ton maître est nommé pour coucher par écrit
Les faits d'un roi plus grand en sagesse, en vaillance,
Que Charlemagne aidé des douze pairs de France.
Tu crois qu'il y travaille, et qu'au long de ce mur
Peut-être en ce moment il prend Mons et Namur.

Nicolas Boilieau /1636-1711/

Това е любимият божур! Не съм виждала по-ярко червено цвете!





Утрото и този ден как искам
на пролетно утро зора да хвана с ръка,
да погълна с очи да тръгна по росна пътека
в гората обляна от първите лъчи.

Да спра за отмора на тучна полянка,
с разцъфнали нежни уханния на цветя,
под млада брездичка да легна на сянка,
пияна от свежия дъх на гора.

Автор: venelina mitkova

 

A withered flower blooming again
breeze shook the flower
the sun is shining on flower
rain water to wash the dust-filled flower
abort storm petals
storm that renders the flower petals
polling beetle sucking painful

flower that bloom so bright today
beauty exudes an aura of coolness of the beholder
spread the fragrance that invites a bee to touch
although many other flowers around it
bees sucking the flower first
choose to suck and touch the flower
lately the flower
always bloom radiate beauty
a bee was not able to get away from the flower
a bee sucking the beautiful bloomington
always produce the honey taste good
really beautiful relationship between the flower and bee
both are very compatible and complement each other.
Meti Rahmawati

сряда, 8 август 2012 г.

Фотографии от връх Мусала

Връх Мусала, най-високият връх на Балканският полуостров - 2925 м.



НИРВАНА
Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмлъвните им бездни.
Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,
над тях се не навеждат хоризанти мрачни. . .
И впиваме ний поглед безнадеждни,
и тръпнем пред догадките си здрачни.
Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни. . .
Но страх ни е да пием, нас - страдални,
безсънни, безнадеждни, знойно жадни.
Яворов





Stances
Avez-vous vu la tendre rose,
L'aimable fille d'un beau jour,
Quand au printemps à peine éclose,
Elle est l'image de l'amour ?
Telle à nos yeux, plus belle encore,
Parut Eudoxie aujourd'hui :
Plus d'un printemps la vit éclore,
Charmante et jeune comme lui.
Mais, hélas ! les vents, les tempêtes
Ces fougueux enfants de l'hiver,
Bientôt vont gronder sur nos têtes,
Enchaîner l'eau, la terre et l'air.
Et plus de fleurs et plus de rose,
L'aimable fille des amours
Tombe fanée, à peine éclose :
Il a fui, le temps des beaux jours !
Eudoxie, aimez ! Le temps presse ;
Profitez de vos jours heureux
Est-ce dans la froide vieillesse
Que de l'amour on sent les feux !
Alexander Pouchkine /1799-1837/

Пейзажи от северозападна България

Една прекрасна буря снимана от влак.

A M. l'abbé Le Vayer

D'où vient, cher Le Vayer, que l'homme le moins sage
Croit toujours seul avoir la sagesse en partage,
Et qu'il n'est point de fou, qui, par belles raisons,
Ne loge son voisin aux Petites-Maisons ?
Un pédant enivré de sa vaine science,
Tout hérissé de grec, tout bouffi d'arrogance,
Et qui, de mille auteurs retenus mot pour mot,
Dans sa tête entassés, n'a souvent fait qu'un sot,
Croit qu'un livre fait tout, et que, sans Aristote,
La raison ne voit goutte, et le bon sens radote.
D'autre part un galant, de qui tout le métier
Est de courir le jour de quartier en quartier,
Et d'aller, à l'abri d'une perruque blonde,
De ses froides douceurs fatiguer le beau monde,
Condamne la science, et, blâmant tout écrit,
Croit qu'en lui l'ignorance est un titre d'esprit :
Que c'est des gens de cour le plus beau privilège,
Et renvoie un savant dans le fond d'un collège.
Un bigot orgueilleux, qui, dans sa vanité,
Croit duper jusqu'à Dieu par son zèle affecté,
Couvrant tous ses défauts d'une sainte apparence,
Damne tous les humains, de sa pleine puissance.
Un libertin d'ailleurs, qui, sans âme et sans foi,
Se fait de son plaisir une suprême loi,
Tient que ces vieux propos de démons et de flammes
Sont bons pour étonner des enfants et des femmes,
Que c'est s'embarrasser de soucis superflus,
Et qu'enfin tout dévot a le cerveau perclus.
En un mot, qui voudrait épuiser ces matières,
Peignant de tant d'esprits les diverses manières,
Il compterait plutôt combien, dans un printemps,
Guénaud et l'antimoine ont fait mourir de gens,
Et combien la Neveu, devant son mariage,
A de fois au public, vendu son p...
Nicolas Boileau /1636-1711/

Красотите на Витоша, 04.08.2012

Снимка на Бял Бор - близък план. Фотоапарат Canon EOS 500D.

Sonnet
Résolution de maître Adam de ne plus aimer son ingrate par la
protestation qu'il en fait à son confesseur

Mon Père à deux genoux j'accuse mes malices,
Avec un repentir profond et solennel,
Et pour ne point tromper votre soin paternel,
Je laisse de Phillis les aimables supplices.

Éloignant ces beaux yeux, mes souverains complices,
Je change en une nuit un beau jour éternel,
Et si pour bien aimer on devient criminel,
C'est trop peu que l'enfer pour expier mes vices.

Puisqu'il faut obéir aux lois du Tout-puissant,
Pour un si grand sujet je suis obéissant,
En brisant de mes fers la douce violence.

Ha qu'en ce changement je me trouve étonné !
Et que j'ai peu besoin de votre pénitence,
Si cherchant mon salut je passe pour damné.
Adam Billaut /1602-1662/